Ванда

Това са едни от най-красивите орхидеи , за които е характерен синият цвят, който по принцип е рядък сред орхидеите. Срещат се в Хималаите, Австралия и някои част на Нова Гвинея. Всички представители са епифитни. В домашни условия се отглеждат или в кошници, или качени върху корк. Могат да достигнат сравнително големи размери-до 1 метър височина. Цветовете са с почти овална форма. Голямо, добре гледано растение може да цъфти 2-3 пъти годишно, с по 3-4 цветоноса, всеки с по десетина цвята.

СВЕТЛИНА

Vanda има нужда от обилна директна слънчева светлина. Вкъщи трябва да бъде ВИНАГИ сложена на най-светлото място, дори това да налага преместването й през различните сезони в различни стаи. Трябват им поне 3 часа дневно директно слънце. За нивото на светлината можете да се ориентирате по вида на листата. Те са наситено зелени, а не жълти или тъмно зелени. Трябва да са твърди, "стегнати", а не меки и увиснали. Наличието на леко червено оцветяване по ръба е показател за добра осветеност, но червено оцветяване на цялото листо,вече е белег за прекалено силна светлина.

ТЕМПЕРАТУРА

Предпочитат умерени до високи температури : минимална зимна нощна температура 18 градуса и 35 градуса максимална дневна лятна температа. Разлика от 6-12 градуса между дневната и нощната температура подпомагат формирането на цветове.

ПОЛИВАНЕ

Трябва да им се осигури много влага през активния сезон.Това означава поливане ежедневно от юни до септември и дори 2 пъти дневно през най-горещите дни. През зимата се намалява поливането, като се поддържат корените/субстратът леко влажни. Единственият кратък период, през който можем да ги оставим да поизсъхнат е веднага след прецъфтяването - препоръчва се период на покой за 2-3 седмици, през който субстратът се оставя да изсъхне между две поливания. Трябва да бъдем внимателни и да не прекаляваме, защото осъществяването на баланс в този момент е проява на истинско майсторство.
Трябва да се осигури висока въздушна влажност. Тя е един от основните фактори, за доброто развитие на орхидеята. Имат нужда от 70-80% влажност. Обикновеното пулверизиране не е достатъчно и тряба да осигурите в стаята овлажнител на въздуха. Ако ги гледата в терариум, задължително сложете вентилатор, защото високата влага, в съчетание със застоелият въздух, ще доведат от развитието на различни болести.

ТОРЕНЕ

От юни до септември се тори на 2 седмици с балансиран тор, разреден на половината от указаното на опаковката.
От септември до средата на октомври се тори с препарат с високо съдържание на фосфор, за да "заякне" младият прираст. От ноември до юни се тори 1 път месечно с балансиран тор, разреден на 1/4 от указаното.

ПРЕСАЖДАНЕ и ПОДХОДЯЩ СУБСТРАТ

Не обичат да ги безпокоят с често пресаждане. Големите растения обикновено изглеждат "неподредени", но ако се изкушим да ги пресаждаме често, най-вероятно никога няма да ги видим цъфнали. Отглеждат се в кошници или качени на корк,без други добавки.Въздушните им корени трябва да се оставят необезпокоявани. Ако все пак решим да ги отглеждаме в саксия, трябва да се използват само едри парчета кора,без други съставки, които биха задържали водата.

ДРУГИ ПРЕСТАВИТЕЛИ НА РОД ВАНДА

Ascocenda

Изкуствено създаден хибрид на Vanda с Ascocentrum,описан за първи път през 1949г. Те са компактни растения, значително по-малки от типичните преставители на Vanda. Имат нужда от по-ниска въздушна влажност и по-малко светлина и съответно са по-лесни за гледане в домашни условия.
Интересни са хибридите между Ascocenda и Phalaenopsis –Asconopsis

Rhynchostylis

Описан през 1825 г. от Blume . Включва 6 вида.
1. coelestis Rchb.f.
2. densiflora L.O.Wms.
3. gigantea [Lindl.]Rdly.
   • var. alba - pure white flowers
   • var.petotiana - pure white flowers
   • var. rubra - red flowers
     - gurwalica Rchb.f.
     - guttata Rchb.f.
     - latifolia Fisch
     - papillosa Heynh.
4. praemorsa Blume
5. retusa [Linn.] Blume
6. violacea - Luzon
Имат нужда от по-малко светлина, в сравнение с Vanda.

Neofinetia
Расте в североизточна Азия. Открита е за първи път в Япония, където се среща срвнително често. Миниатюрен вид, с нежни ароматни цветове. Историята на тази орхидея е преплетена с историята на Япония, с нейните традиции ,с легендите за самураите... Тази хубавице се приспособява добре към домашните условия и има нужда от по-малко светлина и от по-ниска въздушна влажност.

Японците ги ценят заради красотата на листата им.Според техните традиции те се отглеждат в специални рисувани глинени съдове, "качени" на пиедистал от сфагнум мъх.

Дендробиум (Dendrobium)

По правило, дендробиумът има кръгли или леко продълговати псевдобулби. Съцветията са странични, с един или няколко цвята. Много от видовете са листопадни. При дендробиумите има ясно изразена ритмика в жизнения цикъл.Този естествен ритъм не трябва да се нарушава ако искаме да цъфти.
Светлина Повечето дендробиуми предпочитат да са добре осветени, засенчени ако е необходимо само през лятото в обедните часове. В края на лятото и есента, когато съзряват булбите и пускат цветоноси, трябва да са максимално осветени.
Най-подходящ е юго-източният или в по-лошия вариан юго-западният прозорец.Северният прозорец определено е лош избор.При нужда се доосветява с 100 ватова крушка,сложена на 10-15см от орхидеята.

Период на покой. Много видове изискват да се намали поливането и по-ниски температури (до 10-15°С).

Как да осигурим период на покой,който е от основно значение за цъфтежа?

Есента температурите започват да се понижават и съответно намаляваме поливането. През октомври - ноември прибираме в неотоплявана стая и слагаме на прозорец, където ще продължава да получава достатъчно светлина. Ако имаме възможност понижаваме в продължение на 2 седмици до минималната критична температура: 18 градуса за дендробиум-фаленопсис и 10-15 градуса за дендробиум нобиле.
Желателно е след периода на изстудяване да повишим температурите с десетина градуса.Това може да стене по един много лесен начин.В периода на изстудяваме пускаме леко перде на прозореца.В края на периода вдигаме пердето,за да може слънцето да напича директно дендробиума.
Ако всичко това ви се струва твърде сложно, просто сложете дендробиума на светъл прозорец в неотоплявана стая и следете температурите да не паднат под 10-15 градуса.

Поливане. През периода на растеж дендробиумите се нуждаят от обилно поливане. От есента до пролетта поливането се намалява. Необходимо е да следите булбите да не се набръчкват. Обичат опръскването с вода. Когато се образуват пъпки започваме да поливаме,но ПО МАЛКО. След цъфтежа отново спираме да поливаме и оставяме растението да почине до пролетта.Понякога дендробиумът пуска нови разклонения веднага след цъфтежа ,но това не означава че е буден - НЕ ПОЛИВАМЕ !!! Започваме да поливаме и торим едва,когато новите разклонения започнат да образуват КОРЕНИ - през пролетта.

Засаждане. Садят се в кори. Възможно е да се използва такъв субстрат: борова кора, дървени въглища, перлит, сфагнум с добавка на торф. ДЕНДРОБИУМЪТ ОБИЧА ДА МУ Е ТЯСНО,затова не го слагайте в големи саксии!

Подхранване. Тори се само в период на активен растеж, през едно поливане или на всяко поливане. Концентрацията на тора, както и при другите орхидеи да е 1/2 от указаното на опаковката. През цялата пролет и лятото торим интензивно,за да се възстанови растението от цъфтежа и да се зареди със сили за новия цикъл.

Размножаване. Чрез делене на булбите. Возможно е вкореняване чрез резник. Булбите се делят ето така: дългите булби с опадали или увиснали листа, се делят на части с 4-5 възела. Резниците се поставят върху сфагнум мъх и им се прави импровизиран парник. След появяване на корени, младите растения се садят в субстрат. През зимата част от дендробиумите губят листата си - това е НОРМАЛНО.Само малка част от тях са вечно зелени и запазват листата си - при тях минималните температури са по-високи.

При дендробиума МОЖЕМ да въртим растението ,дори когато имаме пъпки - НЯМА да опадат.

Характерно за дендробиумите е образуването на keiki -това са издънки по СТЕБЛОТО,а не от основата на растението.Те се появяват ,когато не се осигури период на покой и орхидеята вместа да цъфне пуска кейки.

При някои видове цъфтят младите издънки след достигане на зрялост,а при други - старите издънки пускат цвят години наред.

Енциклия кохлеата

Прекрасно растение, разпространено в Мексико, някои райони на Северна Америка и Азия. Известно е под множество имена сред колекционерите, най-разпространеното еорхидеята октопод. Цветовете имат лек аромат, който е най-силен сутрин.

Цъфтежът продължава по няколко месеца, което означава ,че при големите растения може да има цветоноси почти през цялата година. Има и форма албинос - alba, при която цветовете са бели.

СВЕТЛИНА

Смята се,че предпочита условия като тези при отглеждането на катлеята т.е. много светлина, с директно слънце рано сутрин или късно следобед. Удивителното при encyclia cochleata е нейната приспособимост към почти всякакви условия, при което продължава да цъфти.Това означава,че тази орхидея ще се развива добре и при умерена интензивност на светлината.

ТЕМПЕРАТУРА

Предпочита умерените температури -зимата в интервала 10-15 градуса през нощта и 20-25 градуса през деня, лятото може да издържа до 32 градуса без проблем.

ВЛАЖНОСТ

50% е съвсем достатъчно т.е. подноси с камъчета и вода ще свършат идеална работа.

ПОЛИВАНЕ

Предпочита едър субстрат ,който да изсъхне между две поливания. През зимата се намалява поливането - има период на относителен покой. През активния период се тори 1 път седмично, а зимата- 1 път месечно. Пресажда се през пролетта.

Тази орхидея е свободно цъфтяща т.е. цъфти през всички сезони , но най-обилно през пролетта и есента. Цветовете са с трайност от 3 до 6 месеца. Расте бавно, затова не се притеснявайте ако пуска само по една нова издънка годишно.

Ангулоа (Anguloa)

Семейство Салепови (Orchidaceae)

Към този род принадлежат около 10 вида орхидеи от района на Колумбия, Еквадор, Венецуела и Перу. Обитават предимно планинските райони на Андите. Видовете се отличават от останалите орхидеи по подобните на лалета цветове. Развиват се върху добре дренирани почви. Псевдобулбите са едри, овални, достигат до 18 см. Върху тях се разполагат ланцетни листа с дължина до 48 см и ширина 12 см. Цъфтежът е април-юни. Цветоносите са здрави, плътни и излизат от основата на миналогодишните псевдобулби. Цветовете са единични, ароматни, достигат до 7,5 см. През периода на вегетация се полива обилно. През есента, след формирането на булбите, поливането се намалява, а след опадането на листата се прекратява до появата на новите псевдобулби и цветоноси. Най-популярен като лултура е видът Anguloa clowesii. 

Катлея (Cattleya)

Този род включва 65 вида и постоянно увеличаващ се брой хибриди. Разпространен е в южната част на Централна Америка, с най-голямо разнообразие на видове в Бразилия.

В зависимост от броя на листата се разделя на две големи групи. Първата включва растения с едно листо (унифолиатни), малко на брой, но големи цветове. Втората група се състои от орхидеи с две, три или повече листа (бифолиатни), които има по-дребни ,но многобройни цветове. За родоначалник се смята Cattleya labiata, която е първата орхидея отгледана в Англия в "изкуствени" условия. През 1818 г. William Cattley внася различни тропически растения от Бразилия. Той забелязва нещо, което прилича на част от растение, попаднало случайно в материала използван за опаковане и изолация. Решава да посади странната находка. Оказва се, че това еCattleya labiata, наричана от някои "Кралицата на орхидеите".

Cattleya labiata 

СВЕТЛИНА
Това е може би най-важният фактор за отглеждане на здраво растение с големи цветове. Има нужда от много светлина, включително и директно слънце, със засенчване само в най-горещите обедни часове.

ТЕМПЕРАТУРА
Умерени температури. Минимални нощни 10-15 градуса и максимални дневни 30 градуса. Могат да се "справят" и с 35 градусови жеги, ако се повиши въздушната влажност и се осигури постоянно движение на въздуха. Разлики от десетина градуса между дневната и нощната температура са нужни за закаляване на растението и стимулиране на цъфтеж. Повечето видове цъфтят през лятото.

ПОЛИВАНЕ И ВЪЗДУШНА ВЛАЖНОСТ
Субстратът трябва изцяло да изсъхне между две поливания. Обикновено лятото се полива 2 пъти седмично, а зимата - един път. След приключване на цъфтежа се намалява поливането за около 6 седмици - растението преминава в състояние на относителен покой. Желателно е въздушната влажност да бъде между 50% и 80%.

ТОРЕНЕ
Тори се на всяко поливане с 1/4 от стандартното разреждане.

СУБСТРАТ И ПРЕСАЖДАНЕ
Отглеждат се в едър субстрат - кори и/или кокосови кубчета ( да не се бърка с кокосови влакна).Подходящи са за качване на подложка. Пресаждат се на 2 години. Препоръчва се да не се разделя растението преди да има поне 6 добре развити

псевдобулбуса. При разделяне, всяка група трябва да включва поне три псевдобулбуса , а най-добре да са пет. След пресаждане и/или разделяне, орхидеята се слага на сенчесто място ,не се полива а само се пулверизира до появата на нови корени. Видовете от този род са дали началото на безброй много хибриди, както с други Катлеи, така и със сродни родове като Laelia, Brassavola, Sophronitis, както и Epidendrum,Encyclia, Diacrum, Broughtonia, Schomburgkia и т.н.

Допълнителен съвет: препоръчва се отстраняването на обвивката, която покрива псевдобулбуса ,защото тя задържа влага и създава благоприятни условия за развитие на вредители. В естествени условия , обвивката пада сама под влияние на дъждовете и вятъра.

Един нагледен пример ,за това каква "каша" са в момента катлеите, които се продават. 90% от тях са хибриди със сложно родословие и участие на множество видове.

Камбрия (Odontocidium (Colmanara)

Много орхидеи, по-рано класифицирани като Colmanara са рекласифицирани катоOdontocidium от the American Orchid Society. Colmanara е комплексен хибрид, съдържащ три различни рода орхидеи (Miltonia, Odontoglossum and Oncidium).

Светлина

Colmanara харесва директна или филтрирана светлина. Източен прозорец или леко засенчен южен или западен прозорец ще и се отрази добре. Също се препоръчва изкуствено доосветяване, когато денят е кратък.

Температура и влажност

Ако осигурите температурна разлика между дневните и нощни температури за около три седмици започвайки през ноември, то ще повишите вашите шансове на добро, цъфтящо растение през пролетта. Colmanara обича относително висока влажност. Влажността в дома може да бъде увеличена като поставите саксията на подложка,в която може да има малко количество вода, Вие можете също така да използвате контейнер с плитчина, който е запълнен с мрамори или камъни, но да бъдете внимателни. Дъното на саксията да е винаги по – горе от водата, тъй като орхидеите не искат "да са намокрили краката си". Всекидневно пръскане на листата и въздушните корени също така ще помогне.

Вентилация

Всички орхидеи изискват циркулация на свеж въздух.Да се избягва поставянето им до радиатори или на въздушния поток на климатика.

Поливане

Правило номер едно – да поливате орхидеята рано през деня, за да не я оставяте при по-ниските нощни температури с вода по листата. Colmanara иска корените да са влажни, но не мокри.

Подхранване

Има много"методи" на подхранване на Colmanara. Използвайте уравновесена формула (такава като 7-9-5 или 20-20-20) при половината препоръчана доза.
Добра идея е промиване на вашите растения поне един път на месец. Това се извършва като поливате с чиста вода, докато водата започне да изтича. Предназначението е да отмиете натрупване на соли. Никога не подхранвайте със суха тор.

Пресаждане

Субстратът е от средно големи кори. При необходимост от пресаждане- когато събстратът се развали- изберете по-голям съд, извадете внимателно растението и почистете корените от полепнали частици и мъртви корени , които обикновено се намират точно в центъра на растението, и го поставете в новия съд, без да счупите корените. Съдът трябва да е с отвори на дъното. Поставете топчета от стиропор за дренаж, после растението, добавете средни по големина натрошени кори, не натискайте силно корените, те имат нужда от въздух. Не пресаждайте , ако не е наложително заради субстрата, когато растението цъфти, защото пъпките може да паднат.

Често тази група хибриди са наричани камбрии.

Онцидиум (Oncidium)

Семейството на онцидумите е много голямо и включва голямо разнообразие от цветове. Най-честият вид се нарича "танцуващата дама", заради формата на цветовете.
Информацията се отнася за видовете с тънки листа, псевдобулби и цветове в жълто и махагон.


ВОДА

Поливайте,когато субстратът е почти изсъхнал. Вземете дървена пръчка( дървено шишче, например) и го забодете дълбоко в саксията. Извадете го и вижте цвета-ако е потъмнял, значи субстратът е мокър и трябва да се изчака още 1-2 дена.
По принци се полива на 5-7 дни,като това зависи от останалите условия на средата и състоянието на растението. Онцидиумите харесват вода с ниско минерално съдържание.

ТОРЕНЕ

Ако се използват хелатни торове се тори на всяко поливане, а при стандартните торове: на всяко второ поливане през лятото и на всяко трето през зимата. При хелатните торове може да се използва стандартното разреждане,а при нормалните торове - на половина от указаното на етикета.

СВЕТЛИНА

Предпочита ярка разсеяна светлина. Източен или западен прозорец са идеални т.е. директно сутрешно или късно следобедно слънце е ОK. Ако прозорецът е южен трябва да се пуска тънко перде в най-горещите часове.

ТЕМПЕРАТУРА

За есента,зимата и пролетта са идеални следните температури:
• дневна 21 - 29 градуса
• нощни 15 - 17 градуса
През лятото температурите са с няколко градуса по-високи.

ВЛАЖНОСТ

Не са много придирчиви - 40% или малко повече е съвсем достатъчно.

ЦЪФТЕЖ

При различните видове е през различен сезон,но най-често и най-обилно е през пролетта и есента. Някои видове цъфтят по 2-3 пъти годишно. Нямат нужда от покой през зимат (само евентуално малко се намалява поливането). За да се образуват цветове е необходимо температурата през нощта да пада под 18 градуса. Цветоносите са с различно дължина и се разклоняват. При поява на цветоноси трябва да се наблюдава за листни въшки, които много ги харесват .

ПРЕСАЖДАНЕ

Пресажда се на всеки 1-2 години,когато се развали субстрата или растението надрасте саксията. При пресаждането се изрязват загнилите корени, раните се посипват с канела или стрити дървени въглища. Пресажда се в сух субстрат и не се полива няколко дни. Използва се средно едър субстрат. Правилото е: колкото са по финни и тънки корените, толкова по-ситен субстрат се използва.

EQUITANT ONCIDIUM CULTURE
МИНИ СОРТОВЕ ОНЦИДИУМ - Tolumnia


Това са видове с произход от Карибите. Компактни растения,които са лесни за отглеждане от всеки начинаещ и често цъфтят повече от 1 път годишно. Могат да имат едноцветни ,на точки или на черти цветове, които често са ароматни. Имало е период, когато са били отделени в самостоятелен род - Tolumnia. Те няма псевдо булбуси, за разлика от класическите онцидиуми. Листата им са плътни и складират в тях резервни хранителни вещества и вода.

СВЕТЛИНА

В естествени условия растат по върховете на дърветата,между клоните където са изложени на директно слънце. Имат нужда от повече светлина в сравнение с другите видове и добре понасят директното сутрешно слънце като трябва да се избягват само най-горещите часове. Появата на червен отенък на листата е белег за прекалено силна светлина и орхидеята трябва да се премести, защото ще последва изгаряне.

ВОДА

Предпочитат дъждовна вода (каквато получава в естествени условия). Поливат се сутрин, за да може до вечерта да се изпари водата, която е попаднала между листата.
Субстратът трябва да изсъхне напълно между две поливания. Ако са качени на клон/корк или друга подложка,се поливат всеки ден. Ако са в саксия-на 3 до 7 дни, в зависимост от останалите условия. За нуждата от вода се съди по състоянието на листата (както при фаленопсисите). Ако листата са плътни и твърди, значи влагата е достатъчна. Ако листата се меки и отпуснати, то най-вероятна водата е малко и растението е дехидратирано (обезводнено).

ТЕМПЕРАТУРА

Предпочитат умерените температури т.е. дневни 21-26 градуса и нощни около 15 градуса. Могат да се гледат отвън, докато есента температурите не паднат до 10 градуса.

ЦЪФТЕЖ : до 2-3 пъти годишно, като цветове се образуват както на новите, така и на старите издънки. Препоръчва се да не се реже стария цветонос, защото след време на него могат да се развият нови пъпки (както при фаленопсиса).

По отношение на останалите фактори не се различават от класическите видове.

ОЦИДИУМИ, ХИБРИДИ С ДРУГИ ВИДОВЕ ОРХИДЕИ


Междувидовите хибриди са кръстоски между няколко различни вида,които са създадени изкуствено от хората. Онцидиумите най-често се кръстосват с : Cochlioda , Miltonia,Odontoglossumem. Имената, които се дават на тези междувидови кръстоски са често странни и будят объркване : Vuylstekeara (Vuyl.), Colmanara (Colm.), Odontonia иAdaglossum.

ВОДА

Полива се както при стандартните видове: на 5-7 дни, когато субстратът е ПОЧТИ изсъхнал.

ТОРЕНЕ

както при стандартните видове

СВЕТЛИНА

изискванията им към светлината са в много широки граници в зависимост от вида, с който са кръстосани.
Най-добре е да се гледат при средна интензивност на светлината - 1000 - 2000 fc (footcandles). Обикновено се развиват добре при изкуствено осветление.

ВЛАЖНОСТ
50% или повече е достатъчно. Високата въздушна влажност не е приоритет на тези видове, но тя спомага за развитието на по-здрави растения, които цъфтят по-обилно.

ЦЪФТЕЖ

Има голямо разнообразие. Обикновено се нуждаят от 10 градуса разлика между дневната и нощната температура,за да се образуват цветове. В повечето случаи цъфтят 2 пъти годишно като цветовете са с трайност от около 2 месеца.

ПРЕСАЖДАНЕ

Пресаждат се при разпадане на субстрата или надрастване на саксията. Повечето видове се развиват добре в средно едър субстрат, а някои предпочитат чист сфагнум мъх.

Пафиопедилум (Paphiopedilum)

Paphiopedilum е разпространен в Азия - от Индонезия до южен Китай.Наричат ги още Венерена пантофка (Lady Slipper or Slipper Orchids). Заради особената форма на цвета им, в началото са били считани за насекомоядни.
Ако се справяте с африканските теменужки,значи успешно можете да гледате paphs.
Интересът към този род е голям и на пазара постоянно излизат нови хибриди.
Нека се опитаме поне малко да се ориентираме сред множеството основни видове и хибриди.

ОСНОВНИ ВИДОВЕ

В югоизточна Азия има над 50 вида paphs. Те растат в планинските райони,където са в условия на малко светлина и висока влажност.


ТЕМПЕРАТУРА

Може да разделим paphs. на 3 групи по отношение на мин.температура:
- първа група : мин 8-10 градуса
- втора група : мин 14-15 градуса
- трета група : мин 18 градуса
Ако не сме сигурни в коя група попада нашето растение,най-добре да поддържаме мин 14-15 градуса.
През зимата температурата трябва да е в границите : мин 14 градуса и макс 25 градуса.
През лятото: мин 20 градуса и макс ПОД 30 градуса ( при нужда се използват вентилатори за понижаване на тампературата). Ако през зимата темпратурите паднат под минималните-това в повечето случаи няма да убие растението,но ще спре неговото развитие.

ВЪЗДУШНА ВЛАЖНОСТ

Харесва им висока влажност в рамките на 50-70%.

СВЕТЛИНА

Преките слънчеви лъчи са твърде силни за тях.Обичат да са на шарена сянка. Лятото трябва да им се осигури 50-70% засенчване от преките слънчеви лъчи,а през зимата: 40-50%.
Желателно е да има движение на въздуха: вентилатор/отворен прозорец.

ГРИЖИ ЗА PAPHS. ПРЕЗ РАЗЛИЧНИТЕ СЕЗОНИ

ПРОЛЕТ

Това е любимият сезон на всички орхидеи,включително и на paphs. Повечето видове цъфтят през периода на покой т.е. през зимата. При аматъорско отглеждане ( в стайни условия), цъфтежът обикновено се отлага за пролетта.След приключване на цъфтежа растението започва да образува нови корени и да пуска нови издънки.Paphs цъфтят само на новите издънки след стигане на зрялост.Ако гледате правилно орхидеята,тя ще образува здрави и жизнени издънки,които още на следващата година ще са в състояние да образуват цветонос. Ако не се справяте особено добре,цъфтежът вероятно ще се отложи с няколко години.Не се тори ,докато орхидеята цъфти!При много от видовете цъфтежът продължава месеци и това изтощава растението. Препоръчва се цветоносът да се отреже след няколко седмици и да се сложи във ваза,където може да му се радваме още известно време.
През пролетта започваме да торим с балансиран тор 20:20:20. Това което трябва да запомним, е че paphs са ОСОБЕНО ЧУВСТВИТЕЛНИ към концентрацията на солите и корените им изгарят лесно.Торът трябва да се разреди ПОНЕ 4 пъти повече в сравнение с указаното на етикета (някои препоръчват 5 до 10 пъти).За начинаещи се подходящо използването на течен тор 1 път седмично.
Можем спокойно да изкараме растенията отвън,когато мин температури се задържат над 15 градуса.Пролетният вятър им се отразява видимо благотворно (отново подчертавам,че за paphs движението на взъдуха е важно за доброто развитие).Почвата се поддържа влажна,но не подгизнала.Слънцето става все по-силно и трябва да внимаваме да не изгорим растенията.

ЛЯТО

Повечето хора смятат ,че всички орхидеи обичат да им е горещо.Това определено е ГРЕШКА!
Основният проблем през лятото са високите температури.Идеалният вариант е да успеем да поддържаме около 25 градуса,но често това е трудно осъществимо.Какво можем да направим:
-прибираме орхидеята вътре,ако отвън температурите са твърде високи
-увеличаваме степента на сянката
-осигуряваме движение на въздуха - не забравяйте,че при използване на климатици се понижава въздушната влажност
-повишаваме въздушната влажност - ако е нужно пулверизираме по 2 -3 пъти дневно
-внимаваме субстратът да не изсъхне. Ако е много горещо,растението, в най-добрият случай ще спре да расте,в най-лошият ще повехне и ще загине.

ЕСЕН

Това е един добър сезон за paphs.През него младите издънки ,които са се образували през пролетта, достигат зрялост и се подготвят да цъфтят през зимата.
През този сезон се използва течен тор с повече фосфор - 10:30:20. Постепенно увеличаваме РАЗРЕЖДАНЕТО на тора и когато температурите паднат под 15 градуса спираме да торим-зимата не се тори. Постепенно намаляваме и количеството на водата ,без обаче да оставяме субстратът да изсъхне напълно.

ЗИМА

Това определено е сезонът с най-висока смъртност при тези орхидеи. В този момент основното е добрият баланс.Почвата трябва да е ЛЕКО влажна- не мокра както е била през лятото,но не и суха,защото корените ще загинат.Полива се сутрин,за да може до вечерта да се е изпарила водата,която е попаднала между листата.
Ако слънцето е слабо,може да оставим paphs да се огряват директно, но винаги трябва да имаме едно на ум и да внимаваме да не прекалим и да изгорим растението.
Друг проблем е минималната температура - не трябва да пада под 15 градуса, а при някои видове-под 18 градуса.
Ако орхидеята е на прозореца,трябва да внимаваме за преохлаждане през зимните нощи,когато температурите на перваза са с няколко градуса по-ниски от тези в стаята.Затова се препоръчва вечер растението да се махне от прозореца или ако остане там,да се похлупи с кутия. Голям проблем през зимата е и ниската въздушна влажност.Не слагайте растението на пътя на топлата въздушна струя от печката или климатика.При нужда пулверизирайте всеки ден.
Повечето видове цъфтят в края на зимата и началото на пролетта.

ЦЪФТЕЖ ПРИ PAPHIOPEDILUM

Pahps. цъфтят ,когато новата издънка стигне зрялост.Това лесно може да се познае,защото последните листа на зрялото растение се отличават по форма от останалите.Пъпката излиза между последните листа.Появата на цвят не трябва да води до промяна в условията на отглеждане т.е. НЕ ЗАПОЧВАЙТЕ изведнъд да торите по-често,да поливате повече или да местите рстението на по-светло място. Pahps не харесват резките промени и има голяма вероятност цветът да пожълтее и загине. НЕ СЕ ТОРИ ПО ВРЕМЕ НА ЦЪФТЕЖ!
Pahps цъфтят в края на зимата или началото на пролетта,което създава известни проблеми.Растенията не харесват големите температурни разлики докато цъфтят.Понижаването на температурата с десетина градуса през нощта често води до загиване на цвета.
Някои хибриди растат и съзряват по - бързо,при което може да цъфтят два пъти годишно - през пролетта и есента.

ПРЕСАЖДАНЕ НА PAPHIOPEDILUM

Субстратът на венерената пантофка се поддържа постоянно влажен и затова се разваля бързо,което налага по-честото пресаждане в сравнение с другите видове орхидеи.
Кога трябва да пресадим :
- корените са пораснали много и саксията вече е тясна
- субстратът е загубил качествата си
- pahp. страда от някаква болест или от прекалено засоляване на субстрата и трябва да измием корените му на течаща вода.

Желателно е пресаждането да се извърши през пролетта след цъфтежа. Лятото е неподходящ сезон,защото pahps обикновено спират развитието си заради високите температури.
Есента е подходящ сезон,защото орхидеите се активизират след края на летните жеги. Това обаче важи само за опитните любители ,защото на растението му предстои период на покой.Ако нараним корените му през есента, има вероятност то да не се възстанови достатъчно бързо и да загине през зимата.
Зимата не се пресажда.
Изваждаме растението от саксията,почистваме от субстрата и отрязваме загнилите/загиналите корени.Посипваме раните с канела или стрити дървени въглища.Може да напръскаме корените с инсектицид и акарицид.Внимаваме да не нараним върховете на растеж.
Pahps. имат малко на брой и лесно раними корени ,затова трябва да внимаваме двойно повече.Връщаме орхидеята в същата саксия или в малко по-голяма.Субстартът,който насипваме в основата на растението трябва да е по-твърд ,за да създаде стабилна основа и същевременно да осигурява достъп на въздух до корените.
След пресаждането слагаме pahps на по-сенчестомясто за около месец,като в началото не поливаме ,а само пулверизираме - осигуряваме висока въздушна влага на листата ,а почвата поддържаме съвсем леко влажна.НЕ ТОРИМ!

РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ СУБСТРАТ
МЪХ

Може да се използва само мъх без други добавки.Мъхът се накисва във вода от предишната нощ.На следващият ден го отцеждаме от и растиламе на вестник да поизсъхне-трябва да остане само леко влажен. Сфагнум мъхът се слага по-плътно в основата на растението ,така че да му придаде стабилност.По периферията покриваме леко,като върховете на корените може даже да останат открити.
Сфагнум мъхът е труден субстрат за използване от аматьори. За начинаещите се препоръчва да сложат в основата на растенито няколко средно големи камъчета(чакъл),които освен стабилност осгуряват свеж въздух до корените.Върху камъните се разполага мъхът като внимаваме да не го оплетем между корените.Камъчетата заемат около половината от дълбочината на саксията. Съвет за по-лесна работа със сфагнум мъх: навиваме мъха на малки топчета, които внимателно слагаме между корените.
МИНУСИ НА ТОЗИ СУБСТРАТ: задържа дълго водата и лесно може да се стигне до преполиванеи загниване.

КОРИ

Желателно е да ги пресеем от боклици и малки частици преди употреба.Накисваме ги за 24 часа ,после ги отцеждаме и оставяме на вестник да изсъхнат частично.Слагаме орхидеят в саксията ,като внимателно я придържаме и започваме да нсипваме корите между корените.В основата насипваме по-едрите парчета,а нагоре допълваме с по-финния субстрат.Леко почукваме по саксията,за да се запълнят добре пространствата между корените и да се фиксира растението.
МИНУСИ НА ТОЗИ СУБСТРАТ: много бързо изсъхва и сравнително бързо се разваля.

Психопсис (Psychopsis)

През 30-те години на XIX век колекционерите на орхидеи от природата внесли в Англия удивителни растения, които предизвикали истинска сензация сред членовете на Кралското Градинарско Дружество. Именно тези растения станали причина за масовото влечение на европейските градинари по тропическите орхидеи. По това време Джон Линдли описал едно растение донесено от о. Тринидад, включил го в род Oncidium Sw. и го нарекъл Oncidium papilio – “онцидиум – пеперуда”, заради формата на цветовете. Той отделил новия род в отделна секция, защото строежа на венчелистчетата и горното чашелистче силно се отличават от тези на другите онцидиуми. През 1982 г. тази секция получила статута на род с името Psychopsis Raf. (от древногръцки “psyche” - “пеперуда” и “opsis’ – “подобен”). Засега се описани 4 естесвени вида психопсиси:

• Psychopsis papilio (Lindley) H. G. Jones, описан през 1825 г.,
• Psychopsis kramerianum (Rchb. f.) H. G. Jones, описан през 1855 г.,
• Psychopsis versteegianum (Pulle) Lückel & Braem, описан през 1909 г. и Psychopsis sanderae (Rolfe) E. Lückel & G. J. Braem, описан през 1910 г.

От регистирираните хибриди най-известни са
• Psychopsis Butterfly (sanderae x papilio) получен в 1969 году,
• Psychopsis Mendenhall (Butterfly x papilio) зарегистрирован Carter and Holmes Orchids в 1988 году,
• Psychopsis Kalihi (papilio x kramerianum)
• Psychopsis Mariposa (papilio х Kalihi)

С колекционирането на тези прекрасни растения започнах да се занимавам неотдавна и засега в моята скромна колеция има 16 психопсиса.

В различните литературни източници се препоръчва психопсисите да се садят в смес от сфагнум, корени от папрат с добавенидървени въглища или в смес от борови кори със среден размер (0,5-1,5 см), сфагнум и дървени въглища. Но аз ги садя само в кори, като на дъното на саксията слагам дренаж от керамзит или едри парчета въглен. При растенията, които бяха посадени в субстрат с голямо количество сфагнум, младите издънки непрекъснато гниеха и растенията не се развиваха. След пресаждането в чисти кори загниването престана. Субстратът трябва да изсъхва бързо, затова се подбират саксии с малки размери. Растенията се садят със старите псевдобулби плътно опрени в стената на саксията, така че да остава място за новия растеж. Всички мои растения се чувстват прекрасно в пластмасови саксии, без според мен да има съществено значение дали са прозрачни или непрозрачни. Заради засоляването, разлагането и уплътняването на субстрата понякога психопсисите трябва да се пресаждат. Те понасят добре пресаждането, като растежът им не се забавя, а развитието на пъпките и цъфтенето не се прекратява.

Към светлината психопсисите са по-малко всзискателни от катлеите и лелиите например, като е желателно да се предпазват от прякото лятно слънце. Има информация за това, че психопсисите чудесно могат да растат само под светлината на луминисцентни лампи. Моите растения през лятото растат на остъклен югоизточен балкон, светлината е разсеяна, а есента, зимата и пролета в апартамента, с допълнително осветяване по 10-12 часа на денонощие.

При психопсисите периодът на покой практически липсва, затова темепратурата през деня трябва да се поддържа 22 – 26ºC, през нощта – 18 – 22ºC. Наистина, през лятото им се налага да се приспособяват и при температура 26 – 30ºС, но при обилно поливане не се чувстват зле. Зимата, при по-ниски температури (до 18ºС), когато субстрата изсъхва по-бавно, застоялата влага може да предизвика гниене на младите издънки. Поливам ги чрез непълно (до 80% от височината на саксията) потапяне, като повърхността на субстрата остава суха или пък поливам внимателно по края на саксията, така че водата да не попадне върху младите издънки и цветоносите. Подхранвам пролетта, лятото и есента един път в седмицата (при почти всяко поливане) с тор за орхидеи. Ако растежът продължава и през зимата, подхранвам на две седмици с разреден торен разтвор.

В литературата се препоръчва влажността, при която се отглеждат да е 80-90%. Възможно е при добра вентилация тази влажност да е оптималната, но ако проветряването е затруднено или недостатъчно, тя също ще доведе до загниване на младите издънки. В апартамента при влажност 40-60% психопсисите се чувстват напълно удобно. Никога не ги пръскам!
В домашни условия психопсисите се размножават чрез разделяне на растението. В новия грунт корените нарастват доста енергично. Преди посаждане, с цел да се стимулира коренообразуването, потапям растението в разтвор на янтарна (бутандиова, сукцинова) киселина за няколко часа. След това растението задължително трябва да се изсуши обърнато с корените нагоре и сложено на топло и проветриво място. Това съхнене ще го избегнете, ако при кисненето внимавате младите издънки да не се намокрят. Докато растението не е вкоренено и укрепнало псевдобулбите могат да са сбръчкани.
Цветоносът израства от оснаовата на псевдобулбата, както и новата издънка, но за разлика от нея има кръгло сечение (издънката е с широко-овално). Психосисите цъфтят практически през цялата година. На дългия до 1 м, жилав, изправен и с колена цветонос се разтваря един голям цвят, който трае около 3-5 седмици. След увяхването му, цветоносът продължава да расте и се формира нова пъпка. По този начин при балгоприятни условия растението цъфти от всеки цветонос в продължение на години. Счупеният или повреден цветонос може да изкара от най-близкото до повредата коляно нов връх, който да започне да цъфти.

Скъпоценни орхидеи 

Наричат се така, заради красивите си ,"скъпоценни" листа. Растенията в тази група, са представители на различни родове. Почти всички са земни, имат нужда от малко светлина и много въздушна влага. Идеални са за терариум или за отглеждане на прозореца в банята. Листата им имат кадифен вид и често преливат в различни нюанси, поради пречупването на светлината под различен ъгъл. Цветовете им в повечето случаи са малки, бели и не особено атрактивни.

Отглеждане на скъпоценните орхидеи

Имат нужда от много малко светлина. Ако светлината е много листата изсветляват и започват да розовеят. Растенията трябва да се засенчва, дори ако се отглеждат само на изкуствено осветление. Тропическите видове обичат да им е топло, затова е желателно температурите да не падат под 18-20º С. Могат да преживеят няколко дни с температури от десетина градуса, но по-добре е да се избягват такива студени моменти. Повечето видове нямат изразен период на покой през зимата.
Нуждаят се от висока въздушна влажност. Внимавайте при поливане да не мокрите листата, което ще доведе до грозни петна. Субстратът трябва да е влажен, но не подгизнал. Честотата на поливане се съобразява с температурите. За растението е по-важна високата въздушна влажност, отколкото честото поливане. Постоянна и оптималнапвлажност се постига най-лесно с поставяне на саксията над съд с вода, но повдитната над водата, напр. на камъчета. Така постепенно изпаряващата се вода осигурява нужната влажност.

Въпреки че са земни орхидеи се препоръчва се да не се отглеждат само в пръст. Желателно е към пръстта да се добави съставка, която ще осигури достъп на въздух до корените – перлит, натрошени борови кори. Може да се използва готов ситен субстрат за орхидеи. Отглеждат се в малки, плитки саксии, защото предпочитат да са на тясно. Скъпоценните орхидеи могат да се отглеждат в чист сфагнум мъх без други добавки. В Русия е популярно използването на жив сфагнум мъх като субстрат.
Размножават се лесно чрез разделяне на коренището и посредством резници. Отрязва се клонче, което да има поне две колена. От въпросните колена ще се образуват корените. Клончето се слага в чаша с вода и сравнително бързо се образуват корени.

При другия вариант за рамножаване се изчаква няколко часа, за да се позасуши резникът и се сади директно в субстрат. Държи се на топло и се поддържа висока въздушна влажност. Саксията се слага в найлон или се похлупва с отрязана прозрачна бутилка. Мини парникът се отваря всеки ден за половин - един час, за да влезе свеж въздух.

Скъпоценните орхидеи най-често са нападани от акари. Трябва редовно да се проверява долната страна на листата. При наличие на голям брой вредители, вероятността да се спаси орхидеята е малка.

Станхопея (Stanhopea)

Този род орхидеи са описани през 1829г от J. Frost ex Hook и носят името на Philip Henry Stanhope, президент на Медико - ботаническия Институт в Лондон.
Включва основно епифитни орхидеи и няколко земни вида, които растат във влажните гори от Мексико до Аржентина. Имат овални псевдобулбуси, завършващи с едно дълго, кожесто, "оребрено" листо. Цветовете при повечето видове са ароматни и заради странната си форма са спечелили прякора "извънземното" за орхидеите от този род. Цветоносите тръгват от основата на растението, преминават през субстрата и излизат от дъното на кошницата. Цветовете са с кратък живот (няколко дни), но растението образува постоянно нови цветоноси и цъфти в продължение на няколко месеца.

Отглежда се при ярка светлина с директно слънце, като се взимат мерки срещу изгаряне на листата през горещите обедни часове. Интензивността на светлината е както при катлеите.
Температурите са умерени, като минималната нощна не трябва да пада под 10 градуса.При високи дневни летни температури трябва да се компенсира с повишаване на въздушната влажност. Пръскат се всеки ден. Субстратът трябва да е постоянно леко влажен.През лятото се полива обилно, през зимата се намалява количеството на водата ,без да се стига да пълно изсъхване на субстрата. Обикновено се отглежда в смески на основата на сфагнум мъх. Нямат истински период на покой, въпреки че зимата забавят растежа си.
Тори се всяка седмица, като през зимата се почива.
Повечето видове цъфтят през лятото и началото на есента. При нужда се пресажда или веднага след приключване на цъфтежа или през пролетта.

Цимбидиум (Cymbidium)

В Китай, цимбидиумите са известни и почитани още преди създаването на западната цивилизация. В китайската история, цимбидиумът е останал като символ на изяществото и приятелството, известен със своята красота и прекрасен аромат. За него пише дори Конфуции, 500г.пр.н.е.Той първи го нарича в своите ръкописи "Кралят на Ароматите" - прозвище, с което цимбидиумът е известен и до днес. Все още се спори доколко днешните видове приличат на древните.

История на цимбидиумите

В древността само хората със синя кръв имали правото да отглеждат цимбидиуми. Подаряването на такова растение било проява на върховно благоволение.
По време на династията Wei 220-265 г.с.н.е. отглеждането и получаването на нови видове се разпространява и сред висшата класа и вече не е привилегия на кралското семейство. Едва през династията Tang 618-907я.с.н.е. се появяват първите "ферми" за орхидеи и цимбидиумите постепенно стават достъпни за средната класа.
Тази орхидея остава символ на чистотата и високия морал. Сред азиатските народи все още се приема за чест да подариш или да получиш цимбидиум. Смята се,че това е проява на уважение и приятелство. Групата на цимбидиума включва 44 класифицирани вида, с произход от Азия.

КИТАЙСКИТЕ ЦИМБИДИУМИ са подрод - Cymbidium Jensoa и включват 5 вида - gorengii, kanran, ensifolium, sinense и faberi. В някои текстове ги наричат "азиатски", в други "китайски", в действителност става въпрос за растения разпространени в Китай, Тайван, Япония и части от Тайланд и Виетнам.
Има почти пълно разминаване между азиатската и европейската класификация. Някои видове имат до 30 различни имена. За да се ориентираме в този хаос от термини и имена, трябва да се запознаем с устройството на растението.
При цимбидиума, всяка псевдобулба има самостоятелна коренова система. Псевдобулбите са "скалдовата база" за резервна вода и храна. Те са малки и затова цимбидиумите имат нужда от по-често поливане , в сравнение с други орхидеи. За запалените колекционери, листата са по-важни дори от цветовете. Те се различават по своята ширина и дължина.Почти всички видове са плоски и само отделни представители са овални - "Tu Er Lan" (орхидея "заешки уши"). Други вариации са вълнообразни или спирални завивания на листата. Най-ценно за колекционерите е наличието на шарка по листата. Пъстролистите видове се различават по вида на шарката и точните нюанси на цветовете.

Цветовете на китайските видове са по-малки, растенията също обикновено са по-компактни, има голямо разнообразие на цветове: почти черно, бяло, червено, жълто, като се ценят "чистите" цветове без шарки. Почти винаги са със силен аромат. Някои видове цъфтят през ЛЯТОТО. Не е рядкост и няколкократен цъфтеж в рамките на една година.

Условия за отглеждане на китайските видове

Нека се запознаем с условията в естествения хабитат на тези видове. Те растат високо в Хималаите, по оголените скалисти склонове, между дребни и средно високи храсти. При тези климатични условия влажността е висока, температурите са средни като през нощта се понижава значително, слънцето се филтрира от по-високата растителност, а корените са ограничени в растежа си. С увеличаване на надморската височина влажността се покачва, а температурите се понижават. В домашни условия най-лесни за отглеждане са Ensifolium и Sinense, които се приспособяват към средни температури и могат да издържат периоди на понижена влажност. Останалите видове изискват по-ниски температури и по-висока влажност т.е. трябва да се отглеждат в студена оранжерия.

СВЕТЛИНА

Това е един от основните фактори за доброто развитие на цимбидиумите. Ако светлината е малко, растението ще бъде слабо, податливо на болести и вредители, няма да цъфти. Ако светлината е прекалено силна, листата ще изгорят и ще се загуби декоративния ефект ( особено при пъстролистите видове).
В домашни условия се отглеждат на шарена сянка, като се ръководим по цвета на листата - трябва да са наситено зелени. За аматьори се препоръчва да се отглеждат на прозореца целогодишно и да не се изваждат навън, поради риска от прегряване и изгаряне на листата.

ТЕМПЕРАТУРА

Идеален е температурния интервал 20-30 градуса и 10 градусова температурна разлика между дневната и нощната температура. Faberi и gorengi се чувстват отлично при 15-25 градуса, като зимата могат да преживеят при температури близки до нулата, но летните горещини над 30 градуса спират развитието им и пречат на цъфтежа. Sinense, от друга страна не може да преживее продължителни периоди с температура под 5 градуса, но издържа на жеги над 30.

Да обобщим:
- ensifolium - топлолюбив
- sinense - умерени температури
- останалите - студенолюбиви

При невъзможност да се "свалят" температурите под 30 градуса, се повишава въздушната влажност и се повишава въздушната циркулация.

ВЛАЖНОСТ

Има два отчетливи периода.От октомври до март въздушната влажност е 40% - 60% и се полива съвсем оскъдно, колкото да се подържат псевдобулбите от изсъхване.
От април до края на септември се повишава до 80% въздушна влажност и субстратът се поддържа постоянно влажен (не подгизнал). Древните китайци смятали,че трябва да минат три години в практикуване преди да се изгради правилен усет за поливане при цимбидиумите. Те казвали: "цимбидиумите обичат влажното, но не и мокрото", а също и "харесват сухото, но не и горещото и сухото".

ВЕНТИЛАЦИЯ

Китайските видове определено харесват добрата вентилация. Застоелият въздух води до появата на различни болести и вредители, развива се мухъл в субстрата.

ТОРЕНЕ

На фона на повечето орхидеи, при които се тори рядко и с много слаб торен разтвор, цимбидиумите са направо "гладници".
Тори се често в активния период ,като "дозата" варира при различните видове.Еnsifolium и Sinense, видовете с вироки листа, големите екземпляри приемат нормално по-голяма концентрация на хранителните вещества.
В активния период може да се добави и листно подхранване. Общото правило е да се полива с балансиран тор с разреждане 1/5 от стандартното и да се съчетава с листно торене с разреждане 1/10 от дозата. През активния период може да се тори всяка седмица, като поне един път месечно се промива на течаща вода, за да се отмият натрупаните соли. Един трик на китайските майстори - един път месечно заменете синтетичния тор с органичен, за да се снабди растението с някои микроелемнти - добър избор е тор от гуано с разреждане на 1/4. Листното подхранване е особено важно за китайските сортове, защото при тях се цени много високо красотата на листата. Всеки майстор си има тайна рецепта за листен тор.
Стандартно ако искаме да стимулираме нови издънки и растеж на листа се използва формула 20:20:20. Ако искаме цъфтеж - 10:30:20. Запомнете: листните торове винаги се прилагат силно разредени.

СТИМУЛИРАНЕ НА ЦЪФТЕЖ

Трябва да предизвикаме стрес. Най-бърз ефект има при съчетаване на температурен, воден и хранителен стрес.
През септември започва намаляване на температурите. Редуцирайте поливането, като позволите на субстрата да изсъхне между поливането, намалете нощните температури, за да има по-голяма дневно - нощна разлика. Можете даже да оставите растението сухо за 1 седмица,освен това не торете в продължение на  2-3 седмици.
Намаленото кличество на водата и ниското ниво на азота ще стимулират цъфтеж.
Забележка: ако лятото е било много горещо,някои видове може да не цъфнат, поради големият температурен стрес, на който са били подложени. След образуване на цветоноси растението се връща при първоначалните условия.

Фаленопсис (Phalaenopsis)

Фаленопсисът се отнася към вида най-популярни орхидеи. Това се обяснява с красотата му, изключително дългата продължителност на цъфтене, сравнително лекото му отглеждане. Заради това той е най-подходящ за отглеждане в домашни условия.

Как да си изберем растение?

Внимателно разгледайте растението. Листата не трябва да висят като дрипа. Листата на фаленопсиса са достатъчно плътни. При здравото растение те са еластични, гъвкави, с еднакъв цвят, (с изключение на пъстролистните), без подозрителни петна. Винаги разглеждайте в какво състояние се намират корените / орхидеята се продава винаги в прозрачни саксии/. Част от тях може да са на повърхността на субстрата, извън повърхността на саксията, просто във въздуха. Здравите сухи корени са серебристо-сиви, твърди, с растящи краища в зеленикав или червено-кафяв цвят. Здравите влажни корени са сиво зелени, повече към зелено. Мъртвите - меки, кафяви, без живи краища.

Къде да го поставим?

Може да го сложите на перваза на прозореца, може да виси в подходяща саксия. Ако прозореца е южен, през пролетта и лятото е нужно да засенчите фаленопсиса от преки слънчеви лъчи с леко мрежесто перде. Зимата на перваза на прозореца може да се преохлади растението. Нужна е допълнителна поставка. По-добре е да виси. Често зимата растението страда от недостатък на светлина, ако е по-далече от прозореца.

Какво още да направите?

Не се суетете и не се тревожете излишно. На растението му трябва време, за да се приспособи към новите условия. Ако през цялото време нещо променяте, то не успява да се приспособи и всичко може да завърши печално.

Кога да поливате?

Преди да полеете, убедете се, че това е необходимо. По добре е да попресъхне, отколкото да е преполято. Особено ако имате възрастно растение. Полейте за първи път, когато субстрата стане съвършено сух, да "хруска". През това време вие може да си изясните кое-що, да поговорите с други любители, да прочетете.

Кога е нужно пресаждане?

Голяма част от орхидеите не понасят разложен или засолен субстрат. Ако корените са сухи и чупливи - те са мъртви (или умират) от насъбралите се в тях соли. Ако са меки и тъмни - изгнили са в разлагащия се субстат и затова са непропускливи за въздуха. Нужно е спешно да се пресади растението. Много бързо се засолява мъха сфагнум. Трябва често да се сменя.

ЛИЧЕН ОПИТ: Винаги пресаждам орхидеите веднага след закупуването им. Използвам готов от магазина субстрат за орхидеи, за фаленопсиса трябва да съдържа натрошена кора и торф. Процедирам така - изваждам внимателно орхидеята от саксията й, оглеждам всички корени, там, където има изгнили ги изрязвам до здраво и наръсвам отрязаното с канела, която е естествен фунгицид. Понякога се налага да изрежа 70-80 процента от корените, това не е фатално. Слагам дренаж от натрошен студопор, след това насипвам малко от субстрата, държа с едната ръка изправена орхидеята, с другата досипвам така, че да се разпредели навсякъде между корените. Растението не трябва да се клати, трябва да е устойчиво. Когато пресадя, не поливам, правя това на следващия ден. В момента фаленопсисите ми са на терасата, чувстват се отлично там НА СЯНКА, като ги пръскам сутрин и вечер. !!!!!!!!!! Внимавайте когато пръскате, да не се задържа вода в розетката на листата, защото ще загният. !!!!!! Внимавайте когато поливате, да отцеждате напълно водата от дъното на саксията, защото ако се задържи ще загният корените.

КАКВО ДА ПРАВЯ, АКО ФАЛЕНОПСИСА Е ПРЕЦЪФТЯЛ?

В дадения случай е нужно да се постъпи по следния начин: При здравото растение, което има плътни "кожени" листа и нежно-зелени или бели корени, е нужно да се отреже цветоноса до първите възли (места на стъблото, от което излизат листа) и под първия цвят. От това място отново ще израсне нова стрела /цветонос/. Но, ако листата на вашето растение са сбръчкани, меки и дълги най-много 8-10 см., то е по добре цветоноса да се отреже до основата. Това ще помогне на растението да не изразходва последните си сили за цъфтеж. Поливането и торенето на такова растение трябва да се прави много внимателно. Възстановяването на растението може да се проточи за дълъг период от време. Особено бавно този процес протича при фаленопсисите, тъй като този вид орхидеи е известен със своя бавен растеж.

КАКВО ДА ПРАВЯ, АКО ФАЛЕНОПСИСА НЕ Е ЦЪФТЯЛ ИЗОБЩО?

Основната причина, поради която орхидеите не цъфтят в стайни условия е недостиг на светлина. Преместете своя фаленопсис по-близо до прозореца, където ще има достатъчно светлина и в същото време върху него няма да попадат преки слънчеви лъчи. Идеално място - близо до прозорец, намиращ се на южна страна.

Над растението също може да се сложи лампа, на расстоянии 1-2 метра /АЗ СЛАГАМ ПОД ПОСТАВКАТА СЪС САКСИИТЕ НАСТОЛНА ЛАМПА, НАСОЧВАЙКИ СВЕТЛИНАТА КЪМ ТЯХ/. Орхидеите не бива да са осветени повече от 12 часа на ден. За да пусне нов цветонос, на фаленопсиса ще помогне и понижаване на нощната температура с около 7-8 градуса в сравнение с дневната, за около 4 седмици. / АЗ ГИ ИЗКАРВАМ НА ТЕРАСАТА, НАВЪН ИМА ЗНАЧИТЕЛНА РАЗЛИКА МЕЖДУ ДНЕВНА И НОЩНА ТЕМПЕРАТУРА/. Този способ може да се нарече "хладно лечение". След този период отново поставете фаленопсиса при обичайната си стайна температура /около 20 градуса/. Ще видите, че вашето растение скоро ще пусне нов цветонос и ще зацъфти.

КАК ДА РАЗБЕРА ДОСТАТЪЧНО СВЕТЛИНА ЛИ ПОЛУЧАВА РАСТЕНИЕТО?

Обърнете внимание на цвета на листата. При здравите растения листата са ярко зелени, а не тъмно зелени. Ако листата са тъмно зелени, значи на растението не му достига светлина, ако листата имат червеникав отенък, то светлината е прекалено много. Много светлина трябва да се осигури на каттлеи, онцидиуми, дендробиуми, поставяйки ги на южни и западни прозорци, но на разстояние от стъклото. За да не обгорят листата от дневното слънце е добре, ако между растението и стъклото има прозрачна завеса. На милтонии, фаленопсиси, пафиопедилуми им трябва по-малко светлина, за това тях поставете по-далечко от прозореца, или да бъдат на северен или източен прозорец.

ТЪМНИ ПЕТНА ПО ЛИСТАТА НА МОЕТО РАСТЕНИЕ

По-често това е изгаряне. Може да се получи в горещи дни, когато слънцето е много силно. Незабавно преместете растението от перваза на прозореца и изолирайте съд завеса.